снежен човек

тази събота най-накрая се сбъдна една мечта. да започна да се уча да карам сноуборд. вярно, че малко глупаво и детско звучи. мечти, нали? но винаги е било тръпка. никога не съм посмявал да го вербализирам, точно за да не прозвучи смешно или нереално. но това лято си казах твърдо “кво толкова, тази зима съм горе в планината”. лека полека започнах да си купувам екипировка, която както си знаех не е въобще евтина. в крайна сметка в момента имам облеклото и допълнителната екипировка, като маска и ръкавици, но нямам още дъска. но и до там ще стигне. през това време под наем и ако набарам от приятели.прилагам и снимков материал, който не е хич качествен. със телефон е правен. въобще не са действени снимките, но по-нататък и такива ще има.

rest
малка почивчица. убит съм!

пак надолу
хайде пак надолу по склона след малко.

няма какво да добавя, освен, че беше опияняващо и нямам търпение пак да имам време и възможност да се кача на витоша да покарам и да попадам. както се досещате съм аматьор, но бързо се уча. обмислях сноуборд училището на BAS, snowhow, и все още го обмислям, но много зависи кога ще има места и кога ще имам време. този уикенд няма да мога, защото първо нямам пари, второ ще се прибирам в стара загора. а другия уикенд в съботата имам ангажимент, за който ще пиша повече тук веднага щом станат ясни детайлите. ще видим, дали евентуално може само за един ден по-другата неделя ще има с кого да се кача пак на “лале” да се пробвам да науча нещо ново.

2 коментара

  1. Публикувано на 17 January 2006 в 10:04 | Постоянен адрес

    Еее, браво на теб! :D
    Аз много исках да се науча да карам сноуборд преди 3-4 години, защото е срамота - дори ски не мога да карам и зимата само си стоя вкъщи. Но май ще започна по-кротко - с кънки на лед - и после ще минавам на екстремните.
    Какво е усещането, страшно ли е?

  2. Публикувано на 18 January 2006 в 17:23 | Постоянен адрес

    супер е усещането! :) страхът естествено присъства както при всичко останало, бих казал. и не е екстремно, докато ти не си го направиш. като го учиш постепенно и особено, ако има кой да те учи, всичко трябва да е спокойно и без инциденти. макар, че никой не може да ти гарантира на 100% естествено.
    но усещането както казах е върхът! емоцията е в тръпката и движението. като се събудих на следващия ден пак исках да съм горе в планината. влече натам, щом ти хареса. както със всички останали човешки страсти :)

Драснете ред-два

Е-пощата Ви няма никога да бъде публикувана или раздавана на сестри, близки роднини, познати, непознати, корпорации, държави. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*
Някои права запазени © 2007, освен ако не е упоменато друго. farewell to words.