сякаш преди

вече трети ден съм си у дома. нямам много още време тук, но и това ми е достатъчно. за тези две вечери се случиха, поне в моите очи, много неща. бяхме в “литъл рок” със сиса, която се върна от германия за някоя друга седмица. забавлявахме се все едно никой няма грижи и нищо не се е променило. макар мястото да беше супер пусто, защото бе понеделник вечерта, никой не обърна внимание. аз малко прекалих с пиенето тогава, заради някакви си мои мисли и тълкувания на реалността. на следващата вечер се видях със сашо, който не бях виждал отдавна и уж кратката среща се превърна в дълъг разговор на няколко бири за музика и кой какво върши. докато стояхме в “при кмета” навън заваля дъжд. всякакви хора, основно познати, започнаха да влизат и ние бивайки на входа виждахме и поздравявахме всеки. така без да искам попаднах на един вид масово изпращане. все пак сега е сезона на заминаването. толкова хора се махат и се пръскат по света…бях забравил. та сега се оказа, че митьо, соска и цецко си тръгват, кой утре, кой вдругиден. сашо си тръгна и аз бях решил да се присъединя към тях. но след като изпих една голяма водка, реших, че не ми е мястото там. пожелах на всеки да се справя добре и естественото вечното ми “умната!” и се запътих към нас. за щастие павел реши и той да си тръгва, а и живеем близо един до друг. вървяхме си бавно из нощна стара загора и говорихме, като естествено всичко зави пак към мен, за което съм аз виновен и напоследък май прекалявам. наваксахме малко време невиждане с това колко много неща са ми се случили през предните две седмици. той отново беше една липсваща у мен рационална част и се опитвам да действам над думите му, но живота показва друго. в крайна сметка както му казах и ще го повторя. “все едно е!”
тепърва предстоят още срещи с важни хора, които не съм виждал месеци, сякаш не друг, а аз съм заминал в чужбина. междувременно планувам, ако успея някак си да изкарам някой лев да си грабна багажа за германяи за няколко дни. нищо особено, но ще е едно забавно приключение. много ми се пътува. малко различна култура. пък и след това нали ще се върна.
а сега ще седна да поуча малко думи и да слушам “tool”, които макар любима група не бях слушал от доста отдавна. и покрай сашо сега се подсетих, че ги отбягвам прекалено дълго.

2 коментара

  1. Публикувано на 25 August 2005 в 11:28 | Постоянен адрес

    ми не е все едно.

  2. Публикувано на 26 August 2005 в 17:34 | Постоянен адрес

    поздрав с Tool - Parabola. аз се върнах от море вече и чакам да се видим

Драснете ред-два

Е-пощата Ви няма никога да бъде публикувана или раздавана на сестри, близки роднини, познати, непознати, корпорации, държави. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*
Някои права запазени © 2007, освен ако не е упоменато друго. farewell to words.