Имам приятели, които искат да се сдобият с тази джаджа. Виждам, че и доста хора са се оборудвали с такава. Освен това и звучат доволни!
Мен ме блазни идеята за толкова евтин и ултра портативен компютър. За ходения на гости в други градове или пък дори за изнасяне на презентации. Но все има нещо, което ме [...]
писна ми от подобни изпити. формулирането на темата даже не е като хората и започваш да се чудиш как ще те оценяват и какво се очаква от теб. какво знаеш ли? много красиво казано, но много разлято общо взето. ако искаха да бъдат обективни да бяха се научили да правят тестове! за това са тестовете…но [...]
всички ли си мислят, че съм всъщност безгрижен и незает? сякаш нямам хиляда неща за вършене. опитвам се да не си давам израз на настроенията, защото винаги има много за вършене. но понякога съм поставен в ситуацията, в която хората си мислят, че аз съм най-малко заетия, аз съм щракането със пръсти и т.н. ами [...]
не знам как един човек може да се завърне към каквото и да било. никога не съм мислил, че е възможно. в крайна сметка, обаче когато се окаже, че не си изгубил най-важното за теб в света…тогава може да се завърнеш към него. нужно е много време и много самонатяквани препятствия, докато се осъзнае това. [...]
доста време се каних какво да напиша за изминалите няколко дни. всъщност мислех просто да пропусна този момент от живота ми и да не го архивирам тук…обаче пак трябва да се сбогувам с думите тук и да остане някакъв отпечатък. между другото целия този отпечатък вече става свободно съдържание под условията на Creative Commons лиценза. [...]
черупките са хубаво нещо, макар че винаги става така, че се чупят. паднат от дървото пострадат зле и покажат същината на ядката вътре. а тя е винаги сгърчена и некрасива. аз вече съвсем не умея явно да се пазя, кога падам. а на кой му се гледа вътре? вече се справям умело с прикриването и [...]
alcohol inflicts self-committed wounds all across my personality. i can’t seem to stop fading. no cups of coffee..i said i don’t love myself over a cup of non-soberness. i just have to look away… and no, i’m drunk…just dizzy and asking all the wrong questions, still believing i exist. dangling between walls…for whom?
аз все пак ще продължавам да давам, каквото мога. не е нужно да давате нещо в замяна. и май това го знаете…
вече е много късно и се чудя, защо изобщо седнах да пиша това. допреди малко разговарях с дузето и беше много освежаващо, не я бях засичал в нетя доста време. или поне на мен ми се стори много, защото явно напоследък времето тече адски бавно. целта му явно е да ме довърши в моята си [...]