Явно има прекалено много юристи в тая държава…
Мой приятел си търси да закупи жилище от доста време. Скоро попадна на нещо, което му хареса. Срещна се с хората и съответно реши да се запознае с договора. Пратиха му го.
Забавни неща имаше в него…като например :
“б. Да предаде /въведе във владение/ владението на КУПУВАЧА в деня [...]
Повечето езици съдържат фразеологични изрази, които макар и непреводими директно, могат да се сравнят с някакъв друг израз от друг език, който е подобен по смисъл. При разликите между двата идиома могат да се разкрият и някакви културни разлики предполагам.
Замислих се, че френското “cherchez la femme” си е като английското/американското “follow the money”. Интересно ми [...]
в японския има цяла отделна азбука (катакана), с която да се пишат “измислените” думи. така те си ги наричат, или по-скоро думите които са си пояпончени чуждици. такива са да речем ラヨン(район произнесено, а иначе значи лъв, но просто японците не могат да казват “л”)、ドア(доа. да, значи врата)、エアコン(еакон, съкратено от air conditioner)、ボヂソープ(боди соопу, както се [...]
вчера се сетих за нещо, което беше много много отдавна. като бях някъде на 7 си спомням, че редовно баща ми ми казваше да мисля преди да говоря. аз много се стараех. винаги преди да тръгна да кажа нещо и се насилвах да мисля. може би ми е било трудно, а и сега май…но забелязвах, [...]
спомням си, че преподавателя ми по философия на правото казваше, че само в България думичката “прибирам се” означава “отивам да пия бира”.
вчера на път за един рожден ден се зароди идеята за поредната (много стават) категория в този блог. тя ще е за думите, които изведнъж ме впечатляват или просто се сещам за тях…
онзи ден научих думичката “ураямашии”, която грубо казано на японски значи “завиждане”. но ни беше пояснено, че за японците в тази дума няма вложено нищо лошо. няма ги онези деле-вуте стил завиждания. да речем, че можем да го оприличим на нашенското “блазе ти”, макар че и то се използва често с една такава жлъч. та [...]
ето една част от какво казаха архивите на мрежата..от тук и от там, но всичко от моя милост…
“аз ще остана сам…ненужен, скучен….аз съм с махало!
на кой съм притрябвал, щом има ръчни часовници!”
“здравей…май не се познаваме, нали? сега би ми се искало срамежливо да се усмихна и да си погледна обувките…но усещам, че не бива да [...]