днес чух нещо много интересно…и iris на goo goo dolls ми напомня за него отново и отново! колко е времето? колко е било? година и половина, 12 века…как да измерваме изминалото време заедно, като искаш то да е просто едно завинаги…дали в години, дали в наносекунди или във вдишвания?
как би ми се искало това всъщност да беше за мен “I’m sorry that I hurt you,please don’t ask me why..I want to see you happy, I want to see you shine….”…но надали…какво ли си въобразявам, всъщност е поредната случайност…
ето една част от какво казаха архивите на мрежата..от тук и от там, но всичко от моя милост…
“аз ще остана сам…ненужен, скучен….аз съм с махало!
на кой съм притрябвал, щом има ръчни часовници!”
“здравей…май не се познаваме, нали? сега би ми се искало срамежливо да се усмихна и да си погледна обувките…но усещам, че не бива да [...]
прибрах се отново у нас, в истинското у нас. в мен все още има някаква горчивина и имам чувството, че всички ме наблюдават. мислят си го, но не смеят да го кажат и само се споглеждат…дори и закачливи усмивки има, нали? може и заради неловкото положение да е…така да си мислят…но има и друго - [...]
it’s been seven hours and fifteen days since you took your love away. събудих се вече когато стана точно толкова време..някъде към 6 и нещо сутринта. спомних си за тази песен. всъщност постоянно се сещам за нея и май напоследък само музика ми се върти в главата, освен..нали знаеш. другото…другото пак си остава маска. весела [...]
неведнъж съм казвал, че съм човек, който се храни със спомени. обичам, когато отвреме на време някой приятен спомен изплува и каже “здрасти”! случи ми се…нищо особено не беше, просто приятно, но и това ми е достатъчно! остават ми няколко дена до голямото заминаване, което вече не бих казал, че искам да идва…ще трябва да [...]