Това са (мммбоп) Хенсън, които владееха момичешките сърца, когато бях пети клас. Явно и досега остава трагедията, че не съм рус и със сини очи :)

Не обръщайте внимание, че и те май не са със сини очи. Те са Хенсън!!!

От днес обаче, сайтът е вече отворен за всички с новите си дрешки.

Функционалностите са все същите, но по-добри и с няколко нови играчки. Плейърът е нов, плейлистите са вече повече от една, по-лесно управление на любимите парчета…

Едно от големите нововъведения е, че статистиките вече са на живо. Не е нужно да чакате неделя за да се обновяват, всичко се случва на мига.

Другото голямо нещо е личната фонотека. Вътре са не само слушаните от вас неща, ами всякакви ръчно добавени парчета и изпълнители. Така можете да обогатявате личното си радио или пък да подобрявате предложенията за нова музика.

А като казахме нова музика… По-яка секция за видеоклипове. Много по-яка. Вече се ровите из жанрове и цъкате наред. Да не забравя и това, че вече има и подкасти с безплатни mp3-ки. Свободни mp3-ки!

А началните страници и тези на профилите са неузнаваеми. Има емисия с новостите на потребителя. Малко ала mini feed във facebook.

Абе какво ви говоря? Аз съм last.fm junkie. Дерзайте на новия сайт, нищо че цял rack със сървъри им е изгърмял и сега са крайно затруднени да обслужат интереса. :)

Обратно от морето. Върнах се и нещо не ми беше добре. Имаше някаква тревожност в мен и не беше от шофирането сред самоубийци.

Изведнъж ми се прислуша музика от “доброто старо минало”. Прииска ми се да правя нощни разходки с неизпрани плейъри.

Last.fm ще дава процент от приходите от реклама на музиканти, чиито песни са били слушани. Парите не са много, но показват една добра тенденция. Елиминиран е посредника. Човекът, който няма нищо общо с музиката. Този, който иска авторските права да са 95 години. Този който не познава fair use и се облагодетелства прекомерно от чуждия труд и изкуство.

Да не преувеличаваме, това все още не е революция. Но може и да се превърне в такава.

П.С. Всички музиканти, които не са го направили още, да побързат и да качат парчетата си в Last.fm и да се запишат в royalty програмата.

Има много групи, които са толкова подземни, че никой не ги е слушал. Отдавна е състезание, кой ще чуе по-”независимите”, по-непознатите, по-новите, по-изчанчените групи. Всичко отпреди година е вече “contemporary” музика.

Трябва ни свежа плът. Нещо по-странно и с което да можем да приемем бохемско надменна стойка. “Тези ли? Тях съм ги слушал още като бяха в гаража и се чудеха за името си…”

Няма нищо лошо! Всеки както желае, така да слуша и да действа с музиката. Музиката присърце.

Все пак и аз обожавам да слушам все нови и нови банди. Има невероятни изпълнители, които просто… са в Канада (да речем)… и нямат голяма сделка, че да мога да ги изнамеря лесно. За това и съм благодарен на услуги като Last.fm. Аз съм Last.fm junkie!

И може би съм благодарен, че музиката, която ми харесва последните години стана по-популярна и все повече rock’n'roll групички се появиха. Както знаем, увеличаването в количество след една критична маса неминуемо води до увеличение в качеството!

На Build Last.fm ще намерите всякакви програми за всякакви операционни системи или за мрежата, с които да преоткривате начините, по-които е забавен и интересен скроблъра.

Програмите ще растат като брой, когато авторите на други приложения се усетят да регистрират и своето отроче там. Отново отворен подход към информацията и API-то, а сега и лесно намиране на начините да се възползвате от тази отвореност. Още една червена точка за Аудиоскроблъра!

Говорим вече не за тъпи 30 секундни отрязъци, а за която си искате песен, когато си поискате. Чудите се как звучи любимото парче на познат, просто цъкате и готово. Другото, което е революционно, че изплащането на royalty таксите ще става директно на изпълнителите, които не са подписали с никой. Това е чудесна възможност за нови групи да печелят и популяризират музиката си без да се обвързват с големите разпространители. Модел, който донякъде беше изпълнен и доказан от Arctic Monkeys.

[Добавка] Малко бях превъзбуден като видях новината и я прочетох на две, на три и съм изпуснал доста неща. Изглежда за сега това се отнася само за няколко страни, като с всяка следваща седмица ще се покриват нови и нови територии от това всеобятно място земята…

Клубът е на много странно място. Както по-късно ми обясни един австриец, преди около 10на години им изтекъл договора за наем и трябвало да се местят. Никой обаче не искал шумен алтърнатив клуб наблизо и единственото място, което са си намерили го заемат и до ден днешен. Малко преди единия от мостовете над Донауканал слизаш надолу по стълбички до самата река. Помещението е странно, доста индустриално като атмосфера. По тавана са останали още релси на някогашни поточни линии или нещо от сорта, навсякъде има разни тръби, кабели. Тухлите тук-там прозират. Хубаво е обаче, че сцената е добре отделена и пред нея е широко. Има място за жива музика определено.

След като си платих входа от 5 ойро, качих се на горния етаж към неоновите надписи “GARDEROBE”, или нещо такова (мислех, че думата на немски е друга). Той се оказа 1 евро. Мястото беше много празно и малкото хора, които бяха там бяха все момичета. По-късно все още имах впечатлението, че някои от посетителите бяха под 18.

Партито беше обявено за 23, а тогава беше около 23:05. Отидох на бара и си поръчах бира. Бирата беше в голяма бутилка и то бутилка, която си плащаш - 50 цента. После като решиш да си тръгваш я връщаш и те ти връщат парите. Предполагам е направено с цел хората да имат някакъв стимул да не хвърлят джамовете в канала. Стотинки, ама центове ;)

И заемат много място по джобовете. Барманите бяха с едни огромни портомонета, закачени за кръстовете им, пълни с невероятно количество метал.

Към полунощ мястото беше доволно пълно. Имаш защо! Музиката беше наистина от любимата ми, всякакви известни и неизвестни инди парчета, малко брит-поп. Сещам се сега че пускаха Том Йорк, The Cure, The White Stripes, The Gossip, The Kooks… Само, че не ми беше толкова забавно стоейки сам на бара в тази тълпа. По едно време се запознах с Даниел. Швейцарец, от една година живее и работи във Виена, инжинер човека. Преместил се заради приятелката си, която е австрийка. И той беше сам та си пиехме бирите двамата и си лафихме за какво ли не. По едно време една фройлайн почна да го задява, кара ни да се снимаме с нея и приятелките й. Ние се съгласихме, като само повдигнахме рамене. Като разбра, че Даниел си има приятелка и се обърна и отпраши да ловува другаде. Малко по-късно пък до нас се появиха едно момче и едно момиче. Взехме си по някоя наздравица с тях и се заговорихме. Момичето, Соня, се оказа, че е учила руски едно време в училище и припознава разни думи и на български. Общо взето, не беше скучно. Имаше разни интересни случки и разговори. Разменихме си разни контакти, щепсели и други пособия за лесна връзка помежду си и те отпрашиха. Аз допих поредната бира и казах на Даниел, че ще трябва да се махам също.

Нямаше как просто. На следващия ден, успях да стана (в 8 без 20), но само благодарение на душ, парацетамол и вярната ми Кока-Кола, в странни австрийски шишета.

Общо взето много добро изкарване. Не съжалявам, че отидох. Запознах се с много приятни хора и си изкарах супер. Клубът е готин и само мога да си представям как е със жива музика. Ако имам възможност ще го посетя пак. Дори и само за поредното London calling парти. Което между другото било 2 пъти в седмицата. Май вторник и сряда, но не съм сигурен. Знам само, че е традиционно от години.

Снимките са добавени на обичайното място.

[Добавка] За последно да вметна и за въпросния българин… Типът беше доволно странен, ръсеше какви ли не неща между песните..абе забавно си беше. Много добре постави на място някакви досадни типове, които се правиха на интересни нон-стоп цялата вечер. Беше ни вметнато, че са приятели на собственика и са постоянни посетители там. Настоятелно крещяха, че са дошли да слушат немска група, а вокалът им отвърна, че пък те са дошли да свирят пред бг публика. Последва смях и ръкопляскания от публиката.

[Добавка 2] Swinging Hall ми изглеждаше по-голям и с по-скъпа бира предния път като бях там (отдавна).

1. Infra-Red
2. Meds
3. Because I Want You
4. Drag
5. Space Monkey
6. Soulmates
7. I Know
8. Song To Say Goodbye
9. Follow the Cops Back Home
10. Every You Every Me
11. Special Needs
12. One of a Kind
13. Without You I’m Nothing
14. Bionic
15. Blind
16. Special K
17. The Bitter End
18. Running Up That Hill
19. Taste In Men
20. Twenty Years

Така че оставам доволен, с много добри чувства и спомени, с изключение на началните 40 минути може би, когато ме болеше корема и 2 не виждах. Това е. Думите ми се губят, а и бързам да продължавам с ученето за държавния изпит.