най-тежките рани и най-дълбоките белези си ги нанасяме сами. оставят, за да можем да сме сигурни, че миналото е истинско. а то е далеч по-истинско, от което и да било бъдеще. защото бъдещето е неизживяно и без стойност…особено, ако няма минало, което да го подплати.
когато миналото ни зачеркне нас самите…тогава - съжаляваме…ти си си виновен!
si les mots ne sont pas
le reflet de nos pensees
ne saura-t’on jamais s’empecher
de les laisser nous emporter?
ou vont les promesses
que l’on croit tenir?
par quelle maladresse
les laisse-t’on s’enfuir?
est-il deja trop tard
sommes -nous las de cette attente?
y-a-t’il un quelquepart ou se cachent
ces absentes de nos memoires?
когато някой съжалява, че те няма, тогава се чувстваш реабилитиран от това, че си бил ненужен! когато някой усети, че си бил скъп…тогава изпитваш овъзмездяващото чувство, че най-накрая всичко се е върнало…а когато не искаш да се случва нищо подобно, защото не искаш някой друг да го боли…тогава нямаш и това, а само разпадащи се [...]