“Той има белег на челото си
и сяда винаги накрая.
Дори когато е висок,
самотният човек е малък.
Събира билки, или пък
с теслицата на спомените дяла
остане ли без работа.
И мъкне вехтото си одеало.
Докато другите крещят
или говорят за изкуство,
самотният човек на масата
лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове
той непременно ще остави
една сълза в очите,
или драскотина в паметта ви…
Той има [...]
-
Колкото повече - толкова повече.