напоследък ми се струпаха доста причини за размисъл. принципно съм свикнал да жонглирам с много неща, които върша. университета, допълнителни занимания, сега и работа. не мога да кажа, че се изявявам с някакви особени успехи, опитвам се да върша всичко възможно най-добре. възможно, по моите възможности.напоследък обаче ми се струпа много шит. малки разочарования, малко здравословни проблеми, малко напрежение и стрес, малко натиск от нещата за университета и сериозно изоставане в ученето на така любимия японски 
. съответно макар безпочвените опити за позитивно мислене, не мога да кажа, че успях да се накарам да се чувствам плътно добре.
бяха някакви накъсани моменти, свързани с малки радости или с калина. останалото ми е основно размито и неприятно. и най-вече че постоянно стоя сам и слушам някои стари любими парчета…
сега се опитвам да преосмисля всичко. дали не ми трябва реорганизация на живота, дали нещо не бъркам генерално в това, с което съм се захванал? може би нещо от тези неща не е за мен? защо толкова силно страховете за бъдещето ми пречат да съм щастлив?
разбирам, че миналото ми пряко рефлектира върху бъдещето и няма такива неща като забравено, оставено и т.н. всичко остава и хвърля някаква сянка. не можеш да избягаш от това, което си решил, избрал и направил. съответно излиза, че колкото по-възрастен ставам, толкова по-трудно ще ми е да съм щастлив. винаги нещо ще ме спира. ще ми е нужно все повече и повече, за да се почувствам пълноценно щастлив, както преди с по-малко негативи в багажа. усещам го и сега…
и такива големи неща като хубаво семейство, добри приятели, материални радости разни и разбира се любов не те карат да се чувстваш спокоен и да можеш да се усмихваш без причина и да си казваш, че си щастлив. преди при по-малко съм бил щастлив. преди имаше по-малко тежест от същото това преди…
3 коментара
Heads up, мен!
И мен ме хваща периодично едно усещане за претовареност със спомени, тогава ми се ще да можеше да спирам събирането на спомени, на “багаж”.
Да си щастлив сигурно е по-свързано с това да търсиш щастието. Развитието му е майката, само разликата е в начина, по който гледаме на света - ако напрегнем поглед и виждаме мъничка светлина отпред, значи сме щастливи, дори и да носим тежък багаж.
И всичко друго се оправя само 
Ама като се замислиш, то щастието не е свързано пряко със спокойствието
Та винаги въпросът е да си направи човек труда да се взира напред
Но може и да говоря глупости, разбира се. Във всеки случай - успех във взирането!
i feel you. same shit again. същите мисли, същите притеснения…
и какво стана
чудейки се какво да правя, или по-скоро правейки нещо тотално несвързано, докато се опитвам да уловя онова, което би трябвало да правя (за да бъда щастлива - read it), в 4ри сутринта пуснах ’smashing pumpkins’ & българия в търсачката на айсикю
така и не разбрах защо и къде в инфото ти ги има, обаче видях цитата…
първо ми се стори съвсем естествено, но после съзнах, че това търсене е за смешинг пъмпкинс, а ПЪРВОТО беше за пиксийс
(излязоха ми 3ма души)
then i followed the lead до този пост
и каква изненада, същото което си мисля
съшшштото
same shit, same problems
view my personal info
