farewell to words

днес пак се случи нещо неизбежно. изглежда е прекалено лесно да отнемеш толкова много животи на хора, които никога не си виждал и не те засягат пряко. още по-лесно е да сложиш една хубава фасада отпред, я на “национално освобождение”, я на “религиозна борба”. пак ще си остане нищо повече от безплодно извинение, да си измият ръцете пред самите себе си за безчинствата, които правят. след това им е странно и не могат да си обяснят, защо хората таят толкова злоба и ярост срещу тях. най-лошото е, че като цяло тези хора са малцинство и се измъкват, докато мнозинството, което не иска да има нищо общо с тях го отнася накрая. и омагьосаният кръг пак се затваря.

извратен свят.