farewell to words

доста време се каних какво да напиша за изминалите няколко дни. всъщност мислех просто да пропусна този момент от живота ми и да не го архивирам тук…обаче пак трябва да се сбогувам с думите тук и да остане някакъв отпечатък. между другото целия този отпечатък вече става свободно съдържание под условията на Creative Commons лиценза. погледнете в лявата лента за повече информация.
относно миналите дни…като за начало всичко беше много еуфорично. имам много приятели, които тази година завършват гимназия и съответно нямаше как като се прибрах у дома да не усетя празничното настроение. макар, че става дума за един край и рязко начало, и то стресово, всички знаете колко приятно изглежда всичко. сякаш се е забило в едно безвремие цялото това празнуване и няма никога да се измъкне от там.
аз също го преживявах с абитуриентите, защото знаех как ще се пръснат по света и вече няма да ми е толкова лесно да ги намирам. всеки един от тях ще ми липсва много. и макар аутсайдер, бях поканен на бала им…не знам дали беше изпросена поканата…все се надявам, че всъщност наистина са искали (не просто да нямат нищо против) да бъда там и да е прекарам онази помпозна вечер с тях.
балът беше върхът. изключения правиха диджея и тестостероновите батковци на входа. това не развали въобще партееето и просто се забавлявахме. снимков материал естествено има в изобилие, но все още не съм се докопал до абсолютно всичко. засега до мен стигна само флаш картата от един апарат с точно 288 снимки(една снимка, втора снимка, трета снимка и четвърта снимка). има поне още 5 пъти по толкова. дано изгледам всичките. моментите бяха наистина опияняващи…отначало само заради самите моменти, после може би заради алкохола. сега като гледам този текст, а и като погледна назад виждам как всичко ми е насечено. накъсана е речта ми. не мога да подредя нищо и да го разкажа подобаващо…просто беше наред до края.
въпроса е, че все още се чувствам гузен. до сега не съм огорчавал приятел. постъпих глупаво може би, но някои неща не се подреждат точно както ги мислиш. а и когато не знаеш всички обстоятелства ти се иска да не си виновен, макар нещата, които са се случили. от друга страна, обаче свършеното е свършено и не можеш да се оправдаваш с “ама аз не знаех”…не можеш и да върнеш всичко назад…не си и сигурен трябва ли да се връща. знам какво се случи, но не знам какво да сторя сега. и ти знаеш, че държа много на приятелите си и не допускам всички толкова близо, а само хора, които наистина чувствам близки. проблема може би е в това, че не сме говорили толкова много…или аз само говорех и бях погълнат от себе си напоследък. ако сега намериш малко спокойствие и малко взор напред, за да си ми приятел пак и няма да те разочаровам повече.
отново накъсания текст…обаче имам свободата да го късам на колкото си искам парченца. ти също имаш свободата да ме забравиш…обаче си спомни и за това как сме си говорили за тая проклета свобода и как може да сме хейтъри, ама се разбираме идеално по въпросите за затворените стандарти и пак (повторение) свободата. търпи промени всичко, но точно това не ми се иска да се променя. сега няма да ти се обаждам, защото ти не искаш твърде вероятно. дай знак, когато пребушува всичко, ако искаш споделяш пак с мен разни овермутени мисли, а и трезвостта на битието. ако преди си можел да разчиташ на мен и сега можеш…