farewell to words

защо хората, когато говорят за всички, говорят като за нещо, от което те не са част? защо успяват малките неща да ме натъжат, макар да не са насочени към мен? защо егоцентрично си мисля, че всичко винаги е насочено към мен? защо не си мисля, че тъпча на едно място? защо…абе общо взето…защо преча на някои хора без да съм го искал…и защо ми пука къде и защо никнат картофи?…и защо за мен няма вече отъпкани места? никъде не съм бил, и винаги съм там…